14 март 2015 г.

Колко важна е рехабилитацията за децата с увреден слух


 Светла Коралска  работи  в Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух от 1978 г., като от 1989 е негов ръководител. Центърът за ранна рехабилитация на деца с увреден слух (ЦРРДУС) към Съюза на глухите в България е създаден през 1974 г. със съдействието на Министерството на просветата и Министерството на здравеопазването. Към Центъра функционират пет кабинета в страната в градовете София, Варна, Плевен, Хасково и Стара Загора. Кабинетите се помещават в масови ясли, като децата се интегрират в яслените групи. Ежегодно се рехабилитират 30-40 деца с увреден слух от 1 до 3-годишна възраст. Задачата на Св. Коралска е да контролира организационно и методически дейността на Центъра.
Центърът в град София се помещава и работи в сътрудничество с Детска ясла № 35 „Вълшебство” повече от 25 години.  Г-жа Коралска е участвала в редица национални и международни конференции и симпозиуми с  доклади, засягящи дейността на Центъра или  въпроси, свързани с ранната рехабилитация на децата с увреден слух. Има и редица публикации във в. „Тишина”, списание  „Предучилищна педагогика” и  „Специална педагогика”.


Г-жо Коралска, в кой момент от живота на дете с увреден слух навлиза рехабилитаторът и защо е нужна рехабилитация?
От момента на откриването на глухотата рехабилитаторът може да бъде в полза на детето и родителите му. Няма никакво значение колко голямо е детето. Дори и при бебета под една годинка е необходима целенасочена работа - както  за развитие на слуха и речта, така и за общопсихическото им развитие. Родителят трябва да бъде подготвен да общува по правилния начин с детето си, за да може да се постигнат по-добри резултати. Когато увреждането на слуха е вродено или придобито в ранна възраст, то не позволява на детето да развие говор. То стеснява, а често свежда до минимум натрупването на понятия, опит, социални контакти. Тези деца изостават от своите връстници в общопсихическото и интелектуално развитие. Колкото по-късно започне слухово-говорната им рехабилитация, толкова повече се увеличава и задълбочава тяхното изоставане. Обратно, при навременното ù започване, детето с увреден слух се развива в норма или близо до нея. Това е така, защото възрастта до 3 години е естествената възраст за развитието на речта; нервната система на детето е най-пластична и податлива на външни въздействия и не на последно място – не се натрупва изоставане, което да трябва да се преодолява впоследствие.

Кои деца имат нужда от слухово-речева рехабилитация?
Всяко дете, при което е открит проблем със слуха, независимо от степента на увреждане и начина на корекция - със слухови апарати или кохлеарна имплантация. Необходимо е да се подчертае, че рехабилитацията трябва да започне веднага след откриването на проблема. С деца до 1-годишна възраст се работи, като периодично се провеждат занятия с тях и техните родители. Целта е до включването на детето в група да се работи у дома, подготвяйки родителите за това. 

Кой етап от работата ви с децата бихте определили като най-труден?
Ако говорим за труден период, не бих го свързала с рехабилитацията на детето, а с работата с родителите. Това е самото начало - от момента, в който те разбират за проблема, до момента, в който успеем да заработим заедно в процеса на рехабилитацията на детето. Всеки човек, когато се сблъска в живота си с някаква лична или на близък човек трагедия или заболяване,  преминава  през едни и същи  емоционални етапи  - на отчаяние, самосъжаление, самообвиняване и обвиняване, търсене на помощ при врачки, екстрасенси и т.н. В зависимост от индивидуалността на всеки човек, тези етапи траят различно дълго и са с различна сила. Важното е с наша помощ или с помощта на други специалисти родителите да преминат през тях възможно най-бързо и да стигнат до последния, градивен етап – насочване на усилията към решаването на проблема. В нашия случaй това е свързано с навременното слухопротезиране и започване на рехабилитация на детето. Тя е най-успешна, ако започне възможно най-скоро след установявaнето на увреждането на слуха, и при активно  участие на родителите в нея.

Рехабилитацията – колко честа е и по какви методи се прилага, какво включва тя?
В нашия Център рехабилитацията се провежда ежедневно.  Бих казала, че най-близко до спецификата на работата в нашата възрастова група е методиката, наречена „тотална  комуникация”. Децата, които идват при нас, са с  различна степен на увреждане на слуха и на различна възраст /от 1 до 3-4 години/. Това означава, че с всяко дете трябва да се работи по индивидуален план, съобразно специфичните му потребности. Например, при едно дете ще разчитаме повече на слуха, при друго - повече на отчитане по устните и жестовете. При по-големите деца срещите със сурдопедагога се разреждат, но при всеки случай трябва да се вземат предвид нуждите на детето.
Учебният процес се провежда по програма, която включва: осигуряване на пълноценно развитие на децата с увреден слух, чрез приобщаване към всичко, което е достъпно за чуващите им връстници. Стимулиране на тяхното физическо, психическо и емоционално развитие; функционално развитие на остатъчния слух на децата със съответна методика, като се има предвид нивото на слуха и начина на корекция – със слухови апарати или кохлеарна имплантация; работа с децата за изграждане на потребност от говорно общуване и усвояване на речта до степен, приблизително съответстваща на възрастта им.

Какво е мястото на жестовия език в работата на рехабилитатора?
Жестовият език е неотменна част от работата на сурдопедагога. Въпрос е на професионално майсторство и преценка на индивидуалните особености на детето, в кой момент и до каква степен той да започне да се използва.

Как е организирано провеждането на рехабилитационния процес?
Слухово-речевата рехабилитация на децата с увреден слух се провежда в условията на интегрирано обучение. Децата са включени в групите на яслата. Сутрешните часове след закуската те прекарват в Центъра, където се провеждат групови и индивидуални занимания от двама специалисти. Втората половина от деня децата прекарват по групите с чуващите си връстници. Съвместните занятия, игри и празници с чуващите деца стимулират развитието на тяхната реч и изграждат потребност от говорно общуване. Така те натрупват социален опит, който пренасят извън детското заведение, като по този начин се подпомага и тяхната социализация.

Наша читателка наскоро попита какво се случва с развитието на дете, което не е с пълна слухозагуба, но и не е протезирано по подходящ начин. Ще изостане ли то и в какво отношение?
Въпросът не е достатъчно конкретен в частта си каква точно е загубата на слуха. При всички случаи, дори едно увреждане на слуха малко над 30db, би причинило затруднение при възприемане на информацията, особено в училище, в шумна среда, и това неизбежно ще се отрази върху развитието на детето. На него ще му е трудно да участва активно и адекватно в час, а подготовката вкъщи ще изисква много повече усилия. Затова, ако имаме и минимално съмнение, че детето има проблем със слуха, трябва да се обърнем към лекар аудиолог за изследване на слуха и евентуално слухопротезиране, ако съмнението се потвърди.

Когато трябва да се направи избор за протезиране със слухов апарат или кохлеарен имплант, обикновено решението е трудно, поради многото информация и противоречиви съвети. Към какво според вас е препоръчително да се придържа един родител в такава ситуация?
Изборът наистина е труден за човек, който се сблъсква за първи път с този проблем. Моят съвет е родителите да потърсят информация от лекарите, от фирмите, предлагащи апарати и КИ, от сурдопедагози, работили с деца със слухови апарати и КИ, и не на последно място - с родители, преминали през този избор и взели своето решение. Наистина информацията е много и противоречива, и именна затова трябва да си направим труда да я съберем и да вземем своето решение. Не се притеснявайте да задавате въпроси и да споделяте притесненията си. Каквото и решение да вземат  родителите, те трябва да са убедени, че то е най-доброто за тяхното дете, но и да знаят, че това е само началото на дълъг период на рехабилитация. Сами по себе си апаратите и кохлеарните импланти не решават проблема с развитието на детето с увреден слух, но са необходима предпоставка за по-ефективна и резултатна рехабилитация.

Каква част от професионалните умения на един рехабилитатор е необходимо да овладее родителят, за да запази и надгражда постигнатото от специалиста в работата с детето си и у дома?
Това до голяма степен зависи от това какъв достъп има детето да специализирано обучение, колко често детето посещава сурдопедагог или то се обучава в специализилано учебно заведение. Задача на сурдапедагога е да даде на родителите талкова информация, колкото ще е необходима за добро сътрудничество между двете страни, но и родителят трябва да търси и чете материали с такава насоченост. Във възрастта 1-3 години детето е силно привързано и зависимо от своите родители, и те имат възможност ежедневно да му помагат да се запознае със заобикалящия го свят и да стимулират неговото цялостно развитие. Работата с родителите включва: запознаване с проблемите и възможностите за развитие на детето при увреждане на слуха; провеждане на теоретическа и практическа подготовка и предоставяне на специализирана литература с цел възрастните адекватно и компетентно да се включат в рехабилитационния процес на своите деца; постоянен контакт с родителите за синхронизиране на работата с децата в Центъра и у дома; осигуряване на психолого-педагогическа консултация по възникнали проблеми при възпитанието и обучението на децата у дома; изработване на индивидуални програми и материали за детето за работа през летните месеци. Това, което аз мога да дам като съвет е, да поддържате редовен контакт със специалиста, работещ с вашето дете, за да знаете какво точно се работи с детето в момента. Искайте да ви дават конкретни задачи за работа в къщи, говорете много на детето, като обръщате внимание на ситуации, теми, предмети и т.н.,  за които учи в дадения момент, но и не пропускайте възможността да го запознавате с новите неща, с които ви среща ежедневието. Добре е да си водите дневник, където да записвате постижения, проблеми и ситуации, от които са възникнали въпроси, и ги споделяйте с рехабилитатора при поредната среща. Така ще може да се реагира навреме, ако възникне някакво затруднение, или да се даде нещо ново, ако детето е показало неочакван прогрес.

Разговорът води Христина ЧОПАРОВА
"Ние ви чуваме"

Интервюто може да видите и тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар