16 март 2015 г.

Поглед към началото


   
  През късния февруари в далечната 1975 година в тогавашното Министерство на народното здраве се получава писмо, в което Съюзът на глухите в България излага подробно необходимостта от създаването на специализирани заведения, в които дечица със слухови дефицити могат да получават адекватна рехабилитационна грижа.
      Шест години по-рано в разкрит специален институт в София, Павлово, а по-късно и в Пловдив, се поставя началото на ранната рехабилитация на слуха и говора при деца. Тези, утвърдили се като положителен тип заведения, работят с деца, навършили 5-годишна възраст. Издирените деца обаче, нуждаещи се от рехабилитация по онова време, в далечната 1975-та, по непълни сведения, са били 132, на възраст между 1 и 3 години.
      По мнение на специалистите от цял свят, колкото по-рано започне рехабилитацията, толкова резултатите от нея са по-добри. Големия брой открити дечица, нуждаещи се от адекватна рехабилитационна намеса, налага да се предприемат спешни мерки за създаване на нови специализирани заведения, в които да бъдат приемани и малки пациенти под 3-годишна възраст.
      Така към Съюза на глухите в България започва да развива дейност Центъра за ранна рехабилитация на слуха и говора, чието финансиране е изцяло поето от СГБ, а валутата, нужна за закупуване на апаратура, е отпусната от Държавния планов комитет.
     Новият Център е организиран на базата на Аудиологичен кабинет (открит още през октомври 1971 г. със съгласието на тогавашното Министерство на народното здраве).
    

На искането от страна на СГБ за съгласие относно разкриването на Центъра за рехабилитация, през март 1975 г. МНЗ отговаря, че счита за целесъобразно основаването му, и разпорежда методическото ръководство на Центъра да се осъществява от Катедрата по ушно-носно-гърлени болести при Медицинската академия, тъй като проучването на проблемите на глухотата в България е нужно да влезе в задълженията на новооснования център.
     Но това далеч не е всичко. От МНЗ препоръчват на СГБ да разкрие филиали на Центъра в други градове, и така с кабинети за рехабилитация се сдобиват първо Варна през същата 1975 година, след това Горна Оряховица през 1976 г., чието съществуване издържа само 20 години. Следват рехабилитационни кабинети в Плевен през 1977 г., в Хасково през 1978-ма и в Стара Загора през 1979-та.
     Откриването на тези кабинети става по план и в съгласуваност с МНЗ и Министерството на труда и социалните грижи. Всички рехабилитационни кабинети са настанени в масови детски ясли, а от 1977 г. в Центъра започват да се рехабилитират и деца с кохлеарни импланти.
    По-късно Центърът за рехабилитация на слуха и говора (ЦРСГ) се преименува на Център за ранна рехабилитация на деца с увреден слух (ЦРРДУС), с цел да подсказва по-прецизно функциите и ориентацията си.
    
     Адресите на кабинетите на Центъра може да откриете тук.



Изображения: /кореспонденцията между СГБ и МНЗ, личен архив на ЦРРДУС/

Няма коментари:

Публикуване на коментар